Skip to main content

Летището: наръчник за оцеляване

Признавам си, летищата не са от най-приятните места на света – изнервени и кисели хора, опашки, много проверки, мъкнеш багажи, притесняваш се…

Но искрено ме забавлява, как огромна част от хората, с които съм пътувала изпитват искрен ужас от тези места. От параноята „ще си изпусна полета“, до откровено идиотско поведение тип „сега ще ме арестуват за нещо“. И това не се отнася само за тези, които се притесняват от полета, вярвай ми.

Да не говорим и за онази немалка част от милите ни сънародници са леко …особени на път. Да, ок, предразсъдъци, но истината е, че всички сме ги виждали…

Какво пък толкоз може да се обърка?

Събуждаш се в най-не-библейския час на света, понеже за да спестиш някой друг лев си си купил ранния нискобюджетен полет или пък пътуваш по работа и трябва да си в офиса в 8 сутринта в някоя си часова зона, на няколко хиляди километра от теб. Мразиш света, опитваш се да пиеш кафе и мислено минаваш през всичко, което си оставил за последния момент, защото чувството „нещо съм забравил“ не те напуска и за секунда.  Сещаш се за едно-две-пет неща, които „може да потрябват“ или си ги оставил, за да ги прибереш последни,  съвсем загубваш дирята на какво има и какво няма в куфара, допиваш кафето и решаваш да викнеш такси за някакъв безумно ранен час, така, да не закъснееш или нещо да не се обърка таксито…

Последни проверки, мъкнене на багаж, такси, летище… Там, когато вече е късно да се върнеш, вече разбираш какво си забравил или пък те сполетява друга криза в последната минута… (Забравяла съм телефон, преходник за ток, разбирала съм, че някой от компанията няма да лети…) Последна цигара и кафе от машина за 2 лв.
И се сблъскваш с най-неприятната част от полета. Хората.

Деца крещят, изпращачи реват, все някой ще се намери да крещи тъпотии от сорта на „ела да видиш“, „глей ги тия па какво мъкнат/какво са навлекли/за къде пътуват“, „Ленчееееееееееееее“…
Чекин. Задължително на опашката ще се намери някой, който все е недоразбрал ограниченията за багаж. Мъкнат се торби от Метро или Илиенци, обяснения, как ще ви плащам аз на вас, знаете ли колко пари съм дал за тоя полет, аз преди 12 години като летях с една чужбинска компания не беше така, разпакетиране на гореспоменатите торби, навличане на 5 ката дрехи, че да не плащаме свръхбагаж…
Секюрити чек. Петима ще те предредят, защото са тръгнали в последния момент и ще си изпуснат полета. Поне един ще се скара на тема защо не пускат изпращачите до гейта и сърцераздирателно ще се сбогува, ридаейки и викайки връз двама-трима чакащи.  Половината опашка пред теб няма да е наясно, че не – не можеш да носиш течности над 100 мл. в прозрачно пликче – и да, водата за из път влиза в това число, и да – кремчето и шампоанчето са течности, останалите няма да са си свалили колана, якето, ще имат джобове, пълни със стотинки и всякакви други вариации по темата „тия правила не са за мене“.
На някой отпред ще му миришат краката.

Ако успееш да се добереш до гейта в крепко физическо и евентуално психическо здраве, там ще се сблъскаш с националния спорт на българина: реденето на опашка, поне половин час преди да отвори гейта. Нищо, че всички полети, вече даже  и на Wizz, са със запазени места. Нищо, че дори и да няма места, на Терминал 1 ръкави няма и единственото, което постигаш с опашката е да влезеш първи в автобуса. Съответно, и да слезеш последен от него.
Тук вече съм на ръба на нервна криза, а на българското летище няма кабинки за пушене, което още повече ме кара да мразя живота си. Гейт. Автобусче, в което абсолютно всички а) са решили, че трябва да се приддържат към традицията на градския транспорт и да седят на вратата и/или (обикновено и двете) б) решават, че е най-подходящото време да звъннат 1-2-5 телефона и на висок глас да обасняват интимни подробности по пътуването и дестинацията си.

Слизане от автобуса. Юруш, блъскане, тичане (споменах ли за запазените места?!), сякаш ще изпусне пустия самолет. За сметка на това, щом се качи, вече е време за почивка. Бавно и спокойно да си подредим багажа горе, да прередим всичко, щото любовния роман е останал на дъното на багажа, а ще ни трябва за полета и да поспорим с половинката кой ще е до прозореца и кой – до пътеката, щото това е въпрос, за който по никакъв начин не можем да се разберем предварително. И това, докато поне 20 човека те чакат да се мръднеш от пътеката, за да минеш. Отнасяш няколко лакътя и два-три багажа по главата, отляво те настъпват, а този отзад те побутва да побързаш.

Безуспешни опити на стюардесите да накарат хората да се разкарат от пътя, да си приберат багажа горе, да си закопчаят коланите и о, не – най-страшното и немислимото – ДА СИ ИЗКЛЮЧАТ ТЕЛЕФОНА! Увещанията продължават с молби да си махнат слушалките, за да чуят инструкциите за сигурност (щото „това на мен не може да ми се случи“).

Излитане. Хор от ревящи малки деца, в повечето случай – в непосредствена близост. Някой кротко повръща през 3 реда. Петима са решили, че колана не им е удобен и ще го разкопчаят. Мацката от 7ми ред решава, че непременно сега трябва да иде до тоалетната.  Децата преминават от рев в пищене.

Неуспешни опити да заспиш, пътника отзад е решил, че трябва постоянно да се намества и не спира да ти рита седалката. Този голям човек отпред пък си е бутнал седалката възможно най-назад в и без това тясното пространство. Ако случайно задремеш, или някой до теб ще води оживен разговор, или съседчето ще реши да иде до тоалетна.

Кацане. „Моля, не включвайте телефоните си“, последвано от 134 изпиюквания на мобилни устройства, търсещи мрежа.

Още едно летище и масова дезориентация. Къде да идем. Къде е багажа. Къде е рейса. Те хората са сложили десетки табели с картинки, за да те насочат, ама нас са ни учили да питаме, не да четем инструкции…

Ако успееш да отцелееш след всичко това без да си арестуван, задето си убил някой по пътя си по особено мъчителен начин,  те чака ориентация във вероятно непознат град, често – в който основния език ти е абсолютно непонятен, паника „как да стигна“ и „къде ми е хотела“.

Излизаш, пушиш една цигара, дрънкаш по телефона „Стигнах“ и си викаш майната му…

Пичовете от toggl са направили доста яка инфографика по темата и ни предлагат доста симпатични и верни „хакове“ как да си направим живота по-лесен на летището…

Чек-ин:

  1. Онлайн! Почти всяка авиокомпания го позволява, ако нямаш чекиран багаж – направо изпускаш удоволствието да се редиш на опашка, а дори и да имаш – пак става по-бързо. Освен това, ще можеш да си избереш по-добри места.
  2.  Нареди се на опашката, която е най-близо до бизнес класа. Обикновено пътуващите в този клас са малко, и ако няма чакащи – привикват хора от съседната опашка, за да върви по-бързо.

Секюрити чек:

  1. Опаковай си багажа правилно.
    Електронните устройства се вадят на лентата отделно – убеди се, че са леснодостъпни. Същото важи и за течностите по 100мл. – също трябва да са подръка, всички на едно място, в пликче с цип/многократно отварящо се.
  2.  Разни проучвания сочат, че ако се наредиш на лявата опашка, ще минеш по-бързо (мнозинството хора са десничари и по инерция избират дясната опашка)
  3. Прочети правилата какво може и най-вече: какво не може да присъства в ръчния ти багаж. Не искаш да губиш ценно време в спорове, а така или иначе: винаги ще изгубиш и ще ти вземат нещата, които не можеш да качиш в самолета. Ще ги изхвърлят.
  4. Изпразни джобовете си, махни металните си бижута и колана предварително.

Чакането:

  1. Навъртай се около гейта си. Всички промени / ъпдейти за твоя полет ще бъдат съобщени там
  2. Не виси на опашка, няма смисъл.
  3. Приготви си слушалки и резервна батерия за телефона / лаптопа си.

Качването:

  1. Няма смисъл да се блъскаш! Нито самолета ще тръгне без теб, нито ще свършат местата. Ако пък случайно стане драма с местата и заемат твоето, шансовете са, че ако си последен, ще те ъпгрейднат (безплатно) в бизнес клас.

И още: винаги има шанс да ти загубят багажа – бъди сигурен, че всичко най-важно е в ръчният ти багаж.
Дори и да летиш в ЕС, носи си паспорта. Резервен документ никога не е излишен, но освен всичко, новите паспорти са снабдени с чип, който ти позволява да минеш през електронните четци за паспорт контрол на летищата – и да чакаш по-малко!

Приятен полет! 🙂

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: