Skip to main content

Spirit of Burgas, Robbie Williams, летни нощи и дни…

Още един Spirit of Burgas мина и замина, с нова концепция, нови организатори и нови емоции. И Robbie Williams.  Въпреки тоновете хейт за билети и лайнъп, които се изляха по адрес на BEC, фестивала беше не само разпродаден, ами и няколко хиляди билета отгоре явно бяха успели да пробутат.

Тъй като това ми е не-знам-кой-вече-пореден Спирит, този път доста безотговорно бях подходила към организацията, нямахме нито ясен план, нито къде да спим до понеделник още. Не бях особено изненадана, когато и 26тия хотел в Бургас/Сарафово почти ми се изсмя, като казах, че търся 4 места за спирита.

В крайна сметка, преглътнахме това, че все пак ще трябва да се ходи с кола до Бургас вечер и резервирахме апартамент в Поморие. Доста приятно местенце, имаше всичко необходимо, чисто, тихо, близо до Бийч бара и до плажа. За тия пари, напълно си заслужаваше.

Спирит. Robbie Fucking Williams.

Ден 1: Голямото предизвикателство пред БЕК беше, че Спирита вече е инситуционализиран. Хората имат очаквания и спомени. Очаквания, които не бяха никак оправдани. Защото на останалите фестове, като София Рокс и Хаос-а, фокусът е готини хедлайнъри, Спирита беше нещото, което наистина наричахме фест. А ден 1 беше просто концерт. На Роби. Вече ги няма петте сцени, на които през годините открих толкова много и яки банди, нямаше чак толкоз неща за правене, а националният спорт на българина – да чакаш на опашка – беше на почит. Единственото напомняне, че сме на спирит, бяха десетките ни любими промоутърки 🙂 Феста започна с доста неприятен вкус за мен, еуфорията от купона на плажа беше изместена от нерви.

Негативите:

По-малкото пространство за феста, в резултат на което имаше по-малко като брой входове от обикновено. В 7 и половина – 8 без малко – имаше огромни опашки по всички входове. На тези откъм морската директно ни казаха да не чакаме, през главния се минавало по-бързо. Но пак недомислица – отгоре, високо покрай входове се мъдреха надписи „Festival Pass“ – единствените, които се виждаха отдалеч (края на опашката). Каква изненада обаче, след като си чакал в безумната блъсканица, приближил си се, и видиш, че ниско на стойката под терминала на охраната има надпис „VIP трибуни“. И се оказва, че трябва да се преместиш на съседната опашка. И още блъскане и чакане. И кисела охрана. Влизам и спирам да изчакам хората, с които съм (които са непосредствено зад мен, тъкмо ги проверяват) и бивам доста грубо изгонена от охраната с думите „вие нямате право да спирате тук“. Чакай бе, пич, телефоните са паднали, не можеш да се свържеш с никой, никой от организаторите не се е  сетил, че може би е добра идея да осигурят wi-fi за феста, защото е ясно, че клетките на мобилните оператори няма как да издържат 30к човека накуп, а ти искаш да се разделя от компанията си. Moving on. Следващите големи опашки са на терминалите за карти. Ок, само че сме прочели в листовките, че терминали ще има и по плажа. Питаме пич от доброволците на спирита (щото карта на терминалите липсва). Отговор – не, няма по плажа, само тук са. Добре, че намираме Нора, която ни казва, че да, има терминал на плажа, и да там опашка няма. Добре, че не трябва да разчита човек на доброволците да го упътят…

Откриваме, че тоалетните са към 20-30 общо (за 35 хиляди човека?!) , плюс външни писоари за момчетата (това поне добре) и разположени на едно – единствено място – на майната си. Отбелязвам наум, че трябва да огранича пиенето, за да не се налага да ходя. Зареждаме картите и отиваме на бара. Чакам на опашка, за да ми каже бармана „Ми тука само Йегер продаваме, за вода трябва на съседната опашка да чакате“. Мдам. Това явно е мода на тоя Спирит. На водата пак ѝ махат капачките, аз пък съм забравила да си взема капачки в чантата. Калъч.

Най-накрая ти писва, позиционираш се някъде зад голдън съркъл-а и се опитваш да видиш сцената. Трудно, защото тя не е много нагоре, а екраните са обидно малки – и на ниско. Вдясно се мъдри бар с огромни светлини – реклами на водка флирт – които светят директно в екрана отдясно, за да можеш да загубиш и последната надежда, че ще го гледаш.  Звучи „английското чудо“ Kwabs. Кара ни да се заслушаме – пичът яко се раздава, смесва собствената си музика с доста яки ремикси и хвърчи по сцената. Преди това бях слушала едно-две парчета, даже Walk ми е в Spotify-я, ама определно ми направи супер позитивно впечатление.

Позитивите.

Споменах ли –  Robbie Fucking Williams?

O, Fortuna. Нещо пише по екрана, неясно какво, но създава епик сетинга. Роби започва, 35 хиляди човека пеят Let Me Entertain You и на мен моментално ми минава киселостта.

Роби е животно, безумният артист. Тоя човек трябва да го сложат в учебниците по „как се прави шоу на концерт“. Държи се супер непринудено, комуникира постоянно с публиката, а сетлиста е буквално „The Best Of“. Дори аз не знаех колко много негови текста помня наизуст?! Но пееш с цяло гърло. Пардон, целия плаж на Бургас пее с цяло гърло. Всяка. Една. Песен.

Това беше сигурно вторият ми концерт в живота (след този на U2), на който всеки човек около мен изглеждаше да е супер фен на изпълнителя на сцената. В повечето случаи, винаги ще забележиш хора, които са отишли ей-така, да идат на концерт, попаднали са случайно, от любопитство, някой ги е завел, отишли са за друга от групите и т.н.  Това определено не беше един от тези случаи. Уау, просто уау. Без Роби да ми е  №1 в плейлиста,  не че не го харесвам – напротив – но го слушах в гимназията и в момента е „blast from the past“, това е шоу, което бих повторила и потретила. И да ви кажа – вече хич не ме касаеше тъпата организация и нервите на входа.

Дойде време за биса, на мен ми мина през акъла „е само толкова ли“. Осъзнах, че „само толкова“ е било час и половина, не стана ясно как са минали. Зазвуча Bohemian Rhapsody. За да си позволиш да пееш Фреди, трябват яко топки. Трябва да си британец. Трябва да не се казваш Адам Ламбърт. И е за предпочитане, ако си Роби Уилямс. Не можеше и без Angels. И точно, като си помислиш, че всичко е свършило, зазвуча My Way. Откровено казано, точно тази песен, точно това изпълнение, плажа, морето, звездите бяха наистина кулминацията на всичко. Момента с музикалния оргазъм.

За тази вечер беше толкова. Някак си, няма какво друго да слушаш след Роби. Съжалявам, за другите банди на Спирита, но бяхте изтеглили късата клечка. Не можеш да си позволиш да пееш пред публика след това…

Ден 2: Kasabian

Ден 2 дойде набързо, и въпреки ужасията от предния ден, втория вече си беше Спирит – такъв какъвто си го познаваме и обичаме. Нямаше блъсканица на входа,  но пък имаше полиция, проверки и кучета. Този път поне не те преравяха, като последния престъпник – оказа се, че същия ден е имало някаква паника, заради двама терориста, влезли в България, и ги търсеха. Най-сетне успяхме да разгледаме „за какво иде реч“, да стигнем до другата сцена,  да не чакаме на опашка, да си пийна традиционните ми вече йегери  и да видим сцената…  И най-важното – човек да успее да се намери с приятелите си – нещо, дето предната вечер беше мисия невъзможна. Помотах се, чух малко от сета на Северозападняците, докато чакахме да се съберем и аре към главната.

Звучаха Hayes & Y. Българска банда. Раздаваха се момчетата, ама някак си не можаха да ме грабнат. Нещо префърцунени ми идваха. Иначе пееха, не е като да не пееха. Ама аз вече бях в някаква спиритна еуфория, най-сетне виждах феста, както си го обичах и не ми пукаше особено.

Позле излязоха Kasabian.

Леле!

Чувала съм групата, знам техни песни, дори ги квалифицирах като приятни преди, но не им бях фен и едва ли заради тях щях да ида на спирита…

Грешка!

Пичовете са обявени за „най-добрата лайв група“ за тая година. И мама му стара, оказа се че има защо. Не мисля, че друга група,  която „не слушам вкъщи“ ме е забавлявала така скоро. Тия хорица с такъв кеф свиреха и пееха, че те заразяват. Може и изобщо да не си чувал песента в живота си и пак избухваш. Кеф, кеф, кеф… Определено бях сгрешила, като си мислех, че това ще е по-скучния ден. Всичко завърши с Ревю на малката сцена и чувството, че макар и малка част от спирита не е загубена още.

Към София… и до следващото лято.

 P.S. Този път не съм снимала клипчета, така че само снимките от поста са мои…

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: