Skip to main content

Летището: наръчник за оцеляване

Признавам си, летищата не са от най-приятните места на света – изнервени и кисели хора, опашки, много проверки, мъкнеш багажи, притесняваш се…

Но искрено ме забавлява, как огромна част от хората, с които съм пътувала изпитват искрен ужас от тези места. От параноята „ще си изпусна полета“, до откровено идиотско поведение тип „сега ще ме арестуват за нещо“. И това не се отнася само за тези, които се притесняват от полета, вярвай ми.

Да не говорим и за онази немалка част от милите ни сънародници са леко …особени на път. Да, ок, предразсъдъци, но истината е, че всички сме ги виждали…

Какво пък толкоз може да се обърка?

Събуждаш се в най-не-библейския час на света, понеже за да спестиш някой друг лев си си купил ранния нискобюджетен полет или пък пътуваш по работа и трябва да си в офиса в 8 сутринта в някоя си часова зона, на няколко хиляди километра от теб. Мразиш света, опитваш се да пиеш кафе и мислено минаваш през всичко, което си оставил за последния момент, защото чувството „нещо съм забравил“ не те напуска и за секунда.  Сещаш се за едно-две-пет неща, които „може да потрябват“ или си ги оставил, за да ги прибереш последни,  съвсем загубваш дирята на какво има и какво няма в куфара, допиваш кафето и решаваш да викнеш такси за някакъв безумно ранен час, така, да не закъснееш или нещо да не се обърка таксито…

Последни проверки, мъкнене на багаж, такси, летище… Там, когато вече е късно да се върнеш, вече разбираш какво си забравил или пък те сполетява друга криза в последната минута… (Забравяла съм телефон, преходник за ток, разбирала съм, че някой от компанията няма да лети…) Последна цигара и кафе от машина за 2 лв.
И се сблъскваш с най-неприятната част от полета. Хората.

Прочети повече